Щъркели

10 / 04 / 24

 

Самотен щъркел търси следа...

Все още не лети, чака дъжда.

Останал далеч от ятото си многобройно.

Надежди крепи с човската си бойно.

 

Приятели щъркели летят високо.

Гледат го, скрити в облаче широко.

И той сега ще полети с разперени криле...

Но не в тяхна посока, а натам,

където никой не го убиле!

 

Кураж

06 / 04 / 24

 

Куражът ми,

роден от свобода,

тече във вените ми

като кипяща вода.

Очите ми стрелят

погледи стремящи.

Сили надигат се в мен

от лави гърмящи.

 

Аз съм човек

и в себе си вярвам!

Аз съм само един,

но пред никого не се предавам!

Сплотени и единни

- да бъдем верни един на друг

пред врагове неверни.

 

Нека застанем с глави напред...

Нека всички запомним

този куплет!

Няма да се дадем

на мисли мрачни!

Ще живеем и ще победим

демони невзрачни!

 

 

Ръце

05 / 04 / 24

 

Крещят устни трептящи.

Сриват надежди любящи.

Ревнуват ръце далечни.

Чувствата са все сърдечни.

 

Обвиняват себе си крайно.

Нараняват души трайно.

Така е като сме неудачни.

Не искаме, но сме невзрачни.

 

Молим се за извинения.

Загърбваме стари противоречия.

Дано като себе си ни знаят.

Дано разберат и си траят.

 

Болни сърца отрови кашлят.

Очите от гняв огньове палят.

Накрая ненужното си трият.

И от страх сърцето си крият.

 

Лъжа

01 / 04 / 24

 

Лъжа е,

когато ти е безразлично.

Лъжа е,

когато живееш нереалистично.

 

Две души

01 / 04 / 24

 

Жадни целувки по лицето падат.

Нежни докосвания живот дават

на душата, пълна със светлина,

осветяваща ярко тъмната долина.

 

Желания се сбъдват от падащи звезди.

Надежни попиват сили от орисани води.

Обричат се на погубени мисли 

"дали..."

Заключват се в прегръдки, оспорващи 

"или..."

 

Денят минава един от друг разделени.

Вечерта е пълна с желания, родени.

Търсят се две прехвалени души!

Борят се любовта им

никой да не разруши.

 

 

Живот

29 / 03 / 24

 

Стъпвай силно и пак падни.

Лежи малко и после стани.

Да боли, но да не сърби...

Да плаче, но да не скърби...

Сърце знае накъде да лети.

Душата във времето мисли реди.

Високо, високо над планини...

Морета изплува, живота си мени...

Човек е един, един като никой.

Дете се смее и тяло намира в покой.

Остарява и бръчки по лице...

Никой не знае колко е обичал това сърце!

Безсмислено е вече да бягаме.

Времето минава, а все закъсняваме.

Живота е един и се живее.

Който най-обича ще оживее!

 

 

Светлина

28 / 03 / 24

 

Моментен дъжд падаше от синьото небе,

сякаш Слънцето този миг щеше да погребе.

И се скрихме зад тъмни облаци,

и мрачни сенки падаха по нашите улици,

по които заедно стъпки изрисувахме,

но ден след ден се погубвахме,

заради мисли, които задушаваха ни до време...

Никой не подозираше, че ни дреме!

И откри се светлина случайна.

Питахме се любов ли е това, майна!?

Мечти

08 / 03 / 24

 

Ако всичките ни мечти 

се сбъднат днес,

какво ще правим 

утре!?

Ако не следваме сърцето си,

пълно с интерес,

как ли ще се почувстваме?

 

Звезди

02 / 03 /24

 

Горят над мен звезди!

Светят по пътя ми.

Сплитат се наши съдби

и да те обичам казват ми.

 

Аз вярвам в тези души,

които чакат онези дни,

когато всичко навън бучи,

а само чифт очи са будни.

 

Гледат ме те със сълзи.

От щастие ръце - протегнати.

Чакат ме, хич не ги мързи!

Сякаш телата ни са залепнати...

 

Приключвам деня си с мечти.

Желая те, искам те, но ми кажи...

Защо ме гледаш с тези очи?

Просто любовта си покажи!

 

Хубаво и лошо

03 / 02 / 24

 

Между ранното и късното 

"обичам те"

се лутаме като мухи без глави.

Оцеляваме, като смучем чужда кръв

и накрая все сме мразени.

А ни се иска всичко 

на мига да се случи.

Ала само съдбата знае кога

всичко хубаво и лошо 

ще ни се сполучи.

Истина

28 / 01 / 24

 

Миналото като тежка зима отминава.

Вятърът като нож през душата преминава.

Бъдещето по течението плава.

А накрая само истината остава.

 

Колко още

23 / 01 / 24

 

Колко пъти да Ви казвам?

Аз НЕ съм този, 

за когото ме мислите!

Вие си мислите, че аз съм един,

но то се оказва, че съм двама, трима...

Колко пъти да се карам,

че с жестоките си думи 

често ме пребивате?

Вие си мислите, че защото се смея

и сърцето ми всичко приема.

 

Колко още ще си говорим безсмислици

и ще се изказваме чрез поеми?

Вие си мислите, че аз не разбирам от дума

и затова събирам души на заеми.

 

Може да си мислите, че не ми пука...

А може и да сте прави.

Смятате, че не живея сега и тука.

Това ваше мислене не ми се нрави!

 

Точното време

22 / 01 / 24

 

Винаги е точното време,

ала все ни е трудно да избираме.

Толкова много болка изпитваме,

обаче можело и повече 

да складираме.

Душите ни са кошчета

и само ги пълниме.

И пълниме...

 

Дъжд от огън

11 / 01 / 24

 

И дъжд от огън да завали,

и Луната да се скрие завинаги...

Пак ще сме тук и ще вървим!

По пътеката на съдбата си

построени стени ще рушим.

 

Усмивка

22 / 12 / 23

 

Празнота,

по-силна от глада,

усещам в твоята липса.

Смея се, живея си

все едно съм свикнал

без твоята усмивка.

Слова

16 / 12 / 23

 

Тръгнал, незнайно накъде,

лутам се из зелени поля.

Не виждам, не усещам къде

стъпват моите крака.

Не летя, сини вълни ме посрещат

заедно със сутрешната зора.

Само за теб,

за теб написах тези слова.

Българийо

03 / 12 / 23

Децата ти заминават, Българийо,

ама на теб хич не ти пука!

Нито им предлагаш нужното образование,

нито професионално развитие,

нито храна!

Всичко ти е "Иху-Аху!", Българийо,

но те знаят като най-бедната!

Хората ти ровят в смет за вечеря,

ама ти си от алчност ослепена!

 

Живот

02 / 12 / 23

 

В един живот

колко животи мога да събера?

Дали ще открия себе си,

или себе си съм бил досега?

 

Истински

01 / 12 / 23

 

Аз нямам дом,

нямам лице.

Нямам спомени,

нямам бъдеще.

Нямам какво да дам,

ако не приемете.

Не знам кой съм

дори да питате.

Аз съм просто човек.

Истински съм,

ако сте истински с мене.

 

Приятели

30 / 11 / 23

 

Мъдър ще бъде човекът,

избрал онзи път, пред който

всички близки са застанали.

 

Готов ли си да разрушиш

всички попречили се на пътя ти

стени, построени от приятели?

 

Зависим

14 / 11 / 23

 

Бях зависим

от пари, работа и връзки.

Бях зависим

от слава, чувства и лъжи.

Бях зависим

от лекарства, алкохол, цигари и наркотици.

Но най-лошото е,

че бях зависим от хора.

 

 

Кухо

23 / 10 / 23

 

Дърветата умират прави.

Облаците се разпръскват тихо.

Морето мислите дави.

Планините говорят чрез ехо.

 

Човекът на времето се нрави.

Вятърът духа глухо.

Студът закалява стави.

Любовта запълва сърцето кухо.

 Горя

08 / 10 / 23

 

Харесваше ти да горя,

но не осъзнаваше,

че съм сътворен от огъня.

Върнах се, за да даря,

но не разбираше

колко бях готов да пленя.

 

Ти

17 / 09 / 23

 

Понякога забравям да ти спомена.

Най-красива си от всички.

Понякога се сещам и мисли редя.

Винаги със всичко до мен си.

 

Извинение

19 / 07 / 23

 

Листата искаха да падат.

Есента беше просто извинение.

Сърцата не очакваха да страдат.

Но душите се отдадоха на примирение.

 

Друг

09 / 11 / 22

Пушим си цигари...

Ти си там, аз съм тук.

Различни хора сме...

Далече един от друг.

 

Както щеш му викай...

Аз си тръгвам оттук!

Тръгни си и ти, и обичай...

Може да срещнеш някой друг.

 

Въпроси

31 / 08 / 22

Колкото и да бягам,

тя ще ме преследва, нали?

Или аз напълно ще й се отдам?

Този глас в мен ще утихне ли,

или аз нов спомен ще си създам?

 

Твърде много въпроси, нали?

А нито един отговор не знам.

И все пак ще се оправя ли?

Не искам пак да се връщам там!